Патронът ПДФ Печат Е-мейл

 

27 юни (9 юли) 1850 В Сопот, в семейството на търговеца Минчо Вазов и жена му Съба се ражда бъдещият народен поет ИВАН ВАЗОВ.

1857 Започва да учи в сопотското взаимно и класно училище. Към 14-годишна възраст прави първите си поетични опити

1865 Учи в Калофер при бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков. Става негов помощник – подидаскал.

1866 Учи в пловдивското централно българско училище, където с голямо усърдие изучава френски език и започва да чете в оригинал френски поети.

1867 Изпратен от баща си в Румъния да учи търговия, Вазов избягва от чичовата си кантора при българските хъшове в Браила. Там се запознава с Христо Ботев и публикува в емигрантския печат стихотворения с патриотично-просветителски характер.

1872 Връща се в поробена България. Учителства, работи като преводач на френски инженери.

1876 Емигрира в Румъния. Издава първата си стихосбирка „Пряпорец и гусла”.

1877 С руските освободители се завръща в България.

1880 - 1886 След различни перипетии и различни занятия живее в Пловдив. Това е най-богатият творчески период на живота му. Тук са написани „Немили-недраги”, „Чичовци”, „Епопея на забравените” и много други.

1887 Принуден от гоненията срещу русофилите, емигрира през Цариград в Русия. Тук пише романа „Под игото”.

от 1889 Живее в София. Твори в почти всички литературни жанрове, прави преводи на чужда литература.

1895 Тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност.

1896 Награден е с медал за наука и изкуство (златен).

1897 - 1899 Министър на народната просвета.

1920 Тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет

22 септември 1921 Умира в София, оплакан от цяла България.

Как оценявате сайта
Разгледайте резултатите