Българският календар има голямо многообразие от празници, обичаи и обреди. В тях виждаме богатството на нашата народна култура, съчетаваща древни традиции и вярвания. Много от празниците са свързани с православното християнство. Интересна е връзката между езическите вярвания на народа и християнството, чрез която се установява т.нар. битово християнство.
Зимните празници и обичаи са предимно свързани с гадания и предсказания за настъпващата стопанска година и за здравето и благополучието на цялото семейството. Правят се различни обреди за плодородие и добра реколта, за здраве на домашните животни и за благополучие в семейството.
Бъдни вечер или навечерието на Рождество Христово – 24 декември, е един от най-светлите зимни празници за християнското семейство. От православна гледна точка, трапезата на Бъдни вечер няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. Народните и дори езически обичаи и поверия обаче правят този ден доста по-интересен и изпълнен с мистика и вълнение. В различните краища на страната денят преди Рождество Христово се нарича с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и Наядка.
В навечерието на тези светли празници учениците от 2 „В“ клас поканиха на гости в своята класна стая горнооряховския отец Зоран, който запозна децата с християнската страна на празника. Той донесе и показа на децата иконата на Рождество, чете от Библията в която е описана истината за Рождество. Отец Зоран обясни на учениците защо християните постят и какво е пост. Класният ръководител Атанас Давидов с помощта на пед. съветник Антоанета Баланова бяха подготвили и пресъздали 7 постни ястия от постната вечеря на Бъдни вечер, които свещеникът прекади по стара българска традиция и отправи молитва за благополучие на целият клас. И тъй като Коледа е празник, който ни учи да бъдем добри, децата бяха събрали пакетирана храна и варива, които дариха на отеца за неговата топла кухня за бедни и бездомни хора.
След увлекателното слово на отец Зоран децата с помощта на класния си ръководител и г-жа Баланова се потопиха в мистиката на българските вярвания и обичаи свързани с този светъл празник. Децата видяха Бъдникът, който според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго , но и да може да влезне в къщата. Опитаха обредният хляб замесването на който започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. Разбраха значението на всяка гозба от постната вечеря и защо винаги за нечетен брой. Научиха по какво старите българи са гадаели каква ще е новата година. В края Диляна Николиева изпълни една от песните на коледарите, които са обикаляли от къща на къща и пожелавали на стопаните здраве, щастие, много имане и др.
