През месец ноември учениците от пети клас се превъплътиха в изследователи фолклористи, като осъществиха изследователско интервю със своите баби и дядовци. Целта бе да съберат информация за времето и начина на живот на предците си. Интервюто бе проведено по предварително подготвен въпросник. Петокласниците записаха отговорите на своите баби и дядовци, в които те споделиха спомени за своите баби и дядовци. Първите въпроси са свързани с населеното място, където са живели, колко деца са били и колко общи са били в един дом. Следват въпросите за начина на препитание и как е минал един работен ден и какви празници са празнували. Особен интерес будят отговорите на въпросите какво мислят за отминалото време и можем ли да вземем нещо добро от него днес. Ето какво споделят по тези въпроси. Х.Х. 61 г. – „Времето, през което са живели баба и дядо, било много трудно. Липсвала медицина, електричество и други удобства на съвременния живот. Въпреки трудностите хората са били сплотени в семействата, а като народ са били патриоти и с ентусиазъм са участвали във войните за обединение и защита на България.“ С.К. 75 г. – „От онова време можем да вземем сговора, обичта, съпричастността и подкрепата. Били са съпричастни и в мъка, и в радост. Когато се е строяла къща в селото, всички помагали, а когато била готова, са носели дарове.“ Н.Х 80 г. – „Живеехме спокойно, щастливо и скромно. Получавахме много любов и внимание. Въпреки че животът не беше лесен. Съжалявам само за това, че животът минава много бързо като на филмова лента. От миналото можем да вземем много полезни неща като добрите и задружни отношения в семейството и между хората, тяхното трудолюбие, тяхната скромност и вежливост, запазването на българските традиции и култура.“ В.С. 64 г. – „Да уважавате повече родителите си и възрастните хора. Да помагате и да слушате родителите си. Вашето поколение да бъде по-трудолюбиво.“ И.Т. 63г. – „Отношенията между хората, семейните ценности, отговорността на всеки към обществото е това, което липсва днес в живота на съвременния човек. Това е доброто, което трябва да „вземем“ от миналото, за да има бъдеще за България.“ М.А 62г. – „Това е време на тежък труд и лишения, но затова пък спокоен, без напрежение и стрес. Трудолюбие, отговорност, всеотдайност дисциплинираност са качества, които са притежавали хората от онова време. Ще бъде полезно да ги притежават и хората днес.“ М.К. 56г. – „Мисля, че когато животът е бил труден, без удобства, хората са били по-задружни, помагали са си и са оцелявали заедно. Помня как всички се събирахме на гроздобер, как разстилахме боба да съхне, как трошахме царевица. Помня много смях, шеги и много песни. Много бих искала да можеше да имаме добри души и борбен и несломим дух. Като предците си. Да можем да се трудим неуморно и да се веселим от сърце. Да благодарим за това, което имаме, а не да искаме все повече. Да имаме уважение и почит към по-възрастните добри и трудолюбиви хора.“ М.М. 75г. – „Мисля, че хората са живели трудно, но са били задружни и уважителни. Хубаво е да се съхранят народните традиции, историята на родното място. Да се запази близостта на хората от рода и семейството, уважението и признателността.“
