Първият учебен ден…

Първият учебен ден.Тази есен Вашето дете прекрачва прага на училището. В стремежа си да му помогнат, родителите правят и невъзможното, търсейки най-доброто училище, най-добрия частен учител. И често пъти се забравя простата истина, че образованието може да направи детето умно, но щастливо ще го направи само сърдечното, разумно организирано общуване с близките и любими хора, с неговото семейство.

Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка, която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се комфортно в училище.

1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливитемигове от своето минало.

Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек. По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено положително, топло отношение към училището.Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека силен и уверен в себе си. Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на детето с радостно очакване.

2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.

Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: „Как се казва майка ти?“, отговарят „Мама“. Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.
3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.

Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето! И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при възрастните.

4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище.

 Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето. Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да предупредят децата за предстоящите им трудности. „Няма да те вземат в училище“, „Ще ти се смеят в класа“… Такива заплахи може и да подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и непредвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се тръгва на училище.

5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.

Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си. Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни. Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с учебни занимания.
6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.

Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и „вечните неудачници“. След играта обърнете внимание на детето как другите играчи са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по себе си, а не е важно кой е спечелил.

7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.

„Благодаря“, „Моля“, „Извинете…“ трябва да влязат в речника на детето още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между членовете на семейството заповеди и команди от рода на: „Да не съм чула повече това!“, „Изхвърли боклука“. Превърнете ги във вежливи молби. Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.

8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.

Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено, както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди, своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото семейство. В поликлиниката нека попита „Къде се намира тоалетната?“ или сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.

 

 9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.

Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства. Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си, да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред, докато детето се научи само да го прави.

10. Научете детето да взема самостоятелно решения.

Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд, например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата, да подбира какво да облече в зависимост от времето. Планирането на семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид във всекидневието.

11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.

Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до всяка чиния отдясно – лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?

Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.

Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.

12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.

Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете там най-голямото животно, после – най-високото…

Наблюдавайте времето и формата на облаците.

Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.