Страх от училище
Има ли наистина “страх от училището” – питат родители. Много са източниците на страх при децата и за съжаление училището е един от често разпространените. Училището е летвата, която децата трябва да прескочат, ако искат да намерят път, който да ги изведе от семейството в обществото. Училището не може и не би трябвало да бъде смятано и порицавано като лош, непознат и застрашаващ свят. От друга страна то поставя пред децата различни изисквания за постижения. Първоначално детето не изживява постижението като ярем, но свръхизискването в училище е централен фактор за психични кризи при деца и младежи.
КАК ВЪЗНИКВА?Различни са причините за проявата му.
· Може да произлиза от затрудненията на майката и детето да се разделят един от друг.
· Може да бъде предизвикан от това, че детето става жертва на злонамерено групово действие.
· Може да бъде предизвикано от това, че между детето и един определен учител възниква отрицателен поток от чувства. Тук от съществена роля са особеностите в характера на учителя.
· Може да възникне въз основа на особености в характера на детето. Има деца, които не могат да се справят със социалните изисквания в училище .
· Може да възникне въз основа на невротични особености на детето. Има деца, които с помощта на училищни постижения се борят отчаяно срещу чувството, че не са обичани и признати. Този проблем всъщност се отнася за семейството.
· Може да се основава на едно общо свръхизискване. В този случай от детето се изискват постижения, които то може да осъществи само с голямо напрежение и много лишения или изобщо не може да ги осъществи.
· Може да се основава на частично свръхизискване. В този случай детето отчасти може да се похвали с добри постижения, отчасти се проваля с гръм и трясък. В такъв случай се касае за частични разстройства на училищните умения.
· Може да бъде връхна точка на една криза на развитието.
КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ РОДИТЕЛИТЕ?
· Да признаят училището като реалност извън семейството и те да поемат съотговорност за училището.
· При училищна фобия родителите не трябва да спорят за това, кой е виновен и как да постъпят. Трябва тясно да си сътрудничат с училището, за да може детето да има доверие в институцията.
· При училищна фобия да не се търсят медицински бележки и да не се поставя детето в ролята на болен. Да не се употребява психотерапевтичното лечение (ако е предписано от специалист) като алиби за отсъствие от училище.
· При деца, които отбягват контакти, да се потърси опора: някой учител или (по-добре) някой съученик като закрилник и застъпник. Самите родители като застъпници трябва да стоят в сянка.
· Родителите да си изяснят ограничените възможности, с които разполагат за закрила на детето си в пространството на училището. Без самостоятелни родителски акции.
· При провал в училище да не бъдат заслепени: не родителите, а самото дете и неговите учители по принцип знаят най-добре какви постижения могат да се очакват сега и какви не.
· Повечето деца, които уж не “искат” да учат, знаят, че само с големи усилия биха могли да “могат”, а това всъщност означава, че “не могат”. Те искат да избегнат предварително очаквания неуспех.
· Основно правило: да се направи всичко, за да не се помрачи радостта от постижението. По-добре понякога да се изисква по-малко, отколкото повече. Да се намали натиска. Да се учи с настроение.
