Какво имате за домашна работа?
Всяка вечер в милиони домове се разиграва една и съща пиеса, свързана с децата и техните домашни. В тази пиеса могат да участват различни действащи лица, но сценарият винаги е един и същ.
Родителите се опитват да помогнат на децата си в подготвянето на уроците. Тази помощ се движи от кратки обяснения до пълно изпълнение на задачите от тях. В някои случаи възникват множество проблеми.
В опитите си да се справят с тези проблеми, родителите използват различни методи: проба-грешка, подкуп, подаръци, разсъждения и всичко, което по тяхно мнение би сработило за мотивиране на децата им.
Няма никакво съмнение в това, че мотивите на родителите са естествени. Нима може да се намери нещо лошо в родителската загриженост?
Всъщност безпокойството и напрежението и за децата, и за родителите се поражда не от това какво се прави, а от това как се прави.
За някои деца училището е източник на постоянен стрес. При изискванията, които се предявяват към тях в училището, при страх от неуспех и др. подобни, домът се явява място, където могат спокойно да си отдъхнат.
Ако децата изпитват стрес и у дома, когато родителите „стоят над главите им“ докато пишат домашните си, не остава място, където да се чувстват спокойни и да си отпочинат. За работещите родители това може да се сравни със следната ситуация – представете си, че работейки цял ден получавате своята „порция“ стрес и прибирайки се вкъщи попадате в подобна обстановка на напрежение.
Помислете – колко време бихте издържали в такава ситуация.
При това за възрастните винаги има възможност за изход от ситуацията, но децата са лишени от подобна възможност.
Предоставяме ви няколко начина за подпомагане на изпълнението на домашните задачи и предотвратяване на гнева и разочарованието.
1. Разписание за домашната работа
На много деца помага точното разписание за изпълнение на домашната работа. След като времето за изпълнение е определено, детето трябва да се придържа към него колкото се може повече. След известно време домашната работа ще стане просто част от ежедневното разписание. (В това време не трябва да има странични дразнители – телефонни разговори, включен телевизор и др. подобни – те могат да почакат докато работата не бъде приключена).
Вечер задължително проверете домашните. Много деца се вълнуват, че може да занесат в училище работа с грешки. Това действие от страна на родителите дава на детето чувство за завършена работа и се явява признак на доброжелателно внимание от родителите, също така дава чувство на безопасност и увереност, че работата е извършена без грешка. Детето ще отнесе тези чувства и в клас, където ще бъде по-уверено в себе си при изпълнение на класната работа. Но ако виждате, че детето не е разбрало някакъв учебен материал трябва да съобщите за това на учителя.
2. Разпределение на задачите по важност.
За някои деца е проблем да решат с кое домашно да се заемат първо и това за тях се превръща в труден избор.
Има деца, които ползват хоризонтална перспектива. Това става, когато отдават еднаква важност на всички домашни без приоритети. Ако предпочитате да разпределяте домашните по важност, предложете на детето, кое да напише първо, кое второ и т.н.
Много деца имат тенденцията да използват количествен подход (колко домашни са останали), вместо качествения (отчитащ трудността на домашното). Това означава, че ако им се дадат пет различни домашни те ще направят първо четирите най-лесни. От тяхна гл.т. по този начин ще им остане само едно домашно, без значение, че то е най-трудното.
3. Не стойте над главата на детето докато то учи.
За много родители това е голям и постоянен проблем. Единственото, което може да се каже по този повод е, че родителите използващи този начин на контрол не само се подлагат на стрес и гняв, но и създават „заучена безпомощност“ в детето.
Много родители ще ви кажат, че техните деца просто не могат да работят ако те не седят до тях, а всъщност това не е вярно – децата съзнателно решават да не работят. Част от децата престават да работят, когато родителят им се отдръпва и не им посвещава изцяло своето внимание.
Това е много вредна зависимост, защото в училище детето не може да получи същото внимание. Вследствие на това, детето може да реши изобщо да не работи в клас и да носи вкъщи недовършени класни работи.
По този начин децата могат напълно да завладеят вниманието на мама или тати. След като са били цял ден на работа родителите са уморени и мисълта, че ще им се наложи три часа да седят около детето си, може да доведе до проблеми.
Ако сте се оказали в тази ситуация не е нужно веднага да разрушавате установения вече ред. Правете го на малки стъпки. Няколко дни подред сядайте в отдалечения край на бюрото. След това постепенно увеличавайте разстоянието между себе си и „домашната работа“, докато детето ви, в крайна сметка, не започне да работи напълно самостоятелно.
4. Първо проверете това, което е изпълнено правилно
Родителите често имат навик да обръщат внимание първо на грешките. Когато следващия път детето донесе за проверка домашното си, първо отбележете колко добре са изпълнени задачите без грешка, правилно написаните думи и т.н. За задачите, където има грешки, може да кажете: „Мисля, че ако провериш още веднъж тази задача, може би ще получиш друг отговор“.
Сега детето ще се върне към тези примери без отвращение. Ако започнете проверката с разбор на грешните изрази отгоре на всичкото ще се разсърдите, а вместо да поправи грешките си, детето ще преживява това, че е предизвикало вашето недоволство.
Може да се окаже по-удобно да проверявате домашното на малки порции. Много деца предпочитат веднага да получат потвърждение, че са решили правилно задачата. Напр. предложете на детето да реши пет примера, после да ви даде да ги проверите. Отметнете верните и предложете да продължи със следващите.
Така детето получава веднага обратна връзка и одобрение, и в него се появява положителна мотивация за изпълнение на следващата задача.
5. Не допускайте детето да седи безцелно пред бюрото под предлог, че учи
Понякога родителите разрешават на детето да седи над домашната работа няколко часа, докато не приключи. Това е нормално, ако детето през цялото време действително работи и ако задачата изисква толкова време за изпълнение.
Но ако видите, че час или два след началото на работата детето се намира в същото положение, както и десет минути след започването й, трябва да прекратите дейността му.
За такова поведение на детето може да има няколко причини.
Първо – просто може да не е разбрало новия материал в клас и да не е в състояние да си изпълни домашното.
Второ – възможно е у детето да се е породило чувство за безпомощност. В такъв случай ще стои дълго с надеждата поставените задачи да бъдат изпълнени от родителите му.
Трето – детето може да има сериозни проблеми с ученето по принцип, особено ако тези ситуации се повтарят често и е възможно да не е в състояние да се справи с такъв обем от задачи.
6. Стратегии за успех при работа с учебника.
В болшинството от учебниците в края на всяка глава има въпроси. Често децата не знаят на какво трябва да обръщат внимание в процеса на четене на отделните параграфи от урока.
Обсъдете с детето въпросите в края на урока преди да започне да работи над него. Използвайки тази стратегия детето ще знае на коя информация да обръща внимание.
Някои деца имат тенденция да запомнят всичко.
Дайте молив на такова дете и го помолете да отбележи думи или изречения, които се явяват възможни отговори на някои от въпросите. Правейки това детето ще се научи по-лесно да се ориентира в текста.
Можете да запишете текста от учебника на касетофон. Изследванията показват, че колкото повече сетивни органи участват в получаването на информацията, толкова по-голяма е вероятността тя да бъде усвоена.
От време на време добавяйте шега, песен или подходящо стихче, за да поддържате интереса на детето.
7. Обръщайте внимание на невербалните сигнали
Родителите често казват, че никога не изпадат в състояние да крещят на децата си, докато им помагат да си правят уроците. Всичко би било хубаво, ако общуването беше само на вербално (словесно) равнище.
Но е известно, че невербалните начини за предаване на информация се явяват съществена част от общуването. Затова много сигнали, особено негативни, могат да бъдат предадени без да подозирате.
Гримаси, напрегнати пози, въздишки, повдигнати вежди и др. прояви на „езика на тялото“ – всичко това са невербални отговори. Ако децата са достатъчно чувствителни, те ще приемат тези сигнали и напрежението във вашите взаимоотношения, свързани с домашните ще се повиши.
Всичко това е особено важно в отношенията с малките деца, които не правят разлика между неодобрението от родителите към тяхната дейност и загубата на родителска любов.
Това състояние само ще увеличи стреса и ще влоши тяхната работа.
8. Избягвайте да довършвате домашната работа вместо детето.
Някои родители са готови да направят цялата домашна работа вместо детето. Въпреки, че изходните мотиви на родителите са желанието да се помогне на детето да се справи с особено трудна задача, в крайна сметка резултатът може да бъде разрушителен.
Децата се чувстват неадекватни, когато родителите довършват техните домашни.
Първо – децата възприемат това като свой провал.
Второ – децата чувстват, че никога не биха могли да се справят с домашното толкова добре както мама или татко.
Ако детето не може да довърши домашното си макар, че се е старало, напишете бележка на учителя, в която обяснявате всички обстоятелства и причини за недовършеното домашно. Повечето учители ще реагират адекватно на това.
Като имате предвид всичко казано дотук преди да седнете да помагате в домашните на детето си се убедете, че не виждате никакви симптоми за по-сериозни проблеми. Когато родителите се опитват да работят с децата, имащи сериозни проблеми с обучението и възприемането на материала или са силно напрегнати, те могат да навредят и на себе си.
Ако спазвате правилата описани по-горе резултатът и за децата и за родителите ще бъде благоприятен.